Замисляли ли сте се защо има разлики във външния вид и физическите възможности на хора на една и съща възраст? Ще Ви споделя за три книги по тази тема, които ми направиха силно впечатление. В тях са дадени сравнително прости съвети, които можем да следваме и ползваме в ежедневието.
Първата книга е свързана с откритие на д-р Елизабет Блекбърн и нейния екип. През 2009 г. тя е сред тримата носители на Нобелова награда за физиология и медицина за приноса им в разгадаването на начина, по който се предава информацията от човешкото ДНК. По-късно д-р Блекбърн пише книга заедно с д-р Елиса Епъл, в която дава практическо разяснение на откритието си, както и препоръки как можем да променим живота си.
Книгата им е преведена на български език и любопитните от Вас имат възможност да я прочетат. Казва се „Ефектът на теломерите“, издателството е „Гнездото“.
Най-общо казано, теломерите са нещо като опашки на нашето ДНК. Те предават информация в процеса на клетъчното делене. При всяко следващо делене на клетката малка част от тях се губи. Докато в един момент теломерите не станат толкова къси, че повече не е възможно да се дели клетката. Тя става „сенилна“, спира да се дели. Авторите правят една сполучлива метафора. Сенилната клетка е като гнила ябълка в кошница със здрави ябълки. Сама за себе си тя не е вредна или опасна. Лошото е, че сенилните клетки отделят възпалителни медиатори, които ни правят чувствителни на болести. С други думи, гнилата ябълка постепенно води до загниването и на останалите ябълки. Това се случва и с клетките – постепенно се разпространява възпалителен процес в тялото. Наличието на повече сенилни клетки означава спиране на процеса на обновяване.
Интересното е, че дължината на теломерите на всеки човек се определя от неговите родители, както и от периода на бременност на майката. Всеки сериозен стрес или голямо физическо натоварване по време на бременността скъсяват теломерите на бебето. Има огромно значение на каква възраст създаваме деца и в какво здравословно състояние сме ние самите в този момент.
Нашето детство също оказва влияние върху дължината на теломерите, както и начина ни на живот в зряла възраст – храненето, движението, съня, стреса и т.н..
Хубавата новина е, че теломерите могат да бъдат удължавани. Това дава отговор на въпроса защо хора, които са достигнали до тежко заболяване в своя живот, след като направят системни промени в дневния си режим, могат да се възстановят. Дава отговор и на въпроса защо хора на една и съща възраст изглеждат различно.
Открит е ензим, който помага на теломерите да се възстановят – теломераза.
Не бих казала, че изводите на двете авторки са революционни. На практика те ни дават като препоръки съвети, които сме чували от нашите родители, баби и дядовци, и които се знаят от десетилетия. Изключителното е, че са намерили научно обяснение на тези съвети. Защото ние, съвременните хора, сме склонни да приемаме телата си като машини, и очакваме, че ще ни служат без проблем до дълбока старост. Като мен преди години… Търсим логично обяснение за всяка препоръка. За тези от нас, които държат винаги да имат обяснение, преди да изпълнят някакъв съвет, вече има информация.
Допълвам изложението с още един любопитен факт. Четох, че в миналото в Китай всяка бременна жена се е гледала като писано яйце. Целта е била да няма никакво натоварване, да слуша само приятна музика, да консумира специална храна. След раждането близки идвали в дома й и в продължение на 1 месец да стоят при семейството и помагат. Родилката и бебето са били напълно обгрижени. Младата майка само е хранела бебето, спяла е и се е хранела самата тя. Нещо подобно е имало и при нас. Виждала съм във възрожденска къща специална стая, в която са настанявали бебето и майката, като не са я напускали 40 дни. Едва ли причината е само една, но съм сигурна, че осигуряването на спокойствие на новороденото и родилката са били разбирани от само себе си. Докато аз например започнах да работя от вкъщи на 20-ия ден след първото раждане и на 7-ия ден след второто…Дори се гордеех с това.
Книгата за теломерите ще е полезно и интересно четиво за всеки, който се интересува от процесите на остаряване. Не е задължително да остаряваме, приемайки с шепи медикаменти – „за кръвно“, диуретици, бета блокери и т.н.
Силно ви препоръчвам и книгата „Сини зони – 9 урока по дълголетие от хората, живели най-дълго“ на Дан Бютнер. В нея той описва пътуването на екип от няколко души по света в продължение на 2 години. Авторите изследват със статистически методи къде хората живеят най-дълго. Не само живеят дълго, а и са в добра физическа форма, и запазени умствени възможности до последно. След това пътуват до тези области и интервюират столетниците за начина им на живот. Изводите са интересни, някои от тях могат и да Ви учудят.
За мен беше прозрение извод, изведен в синя зона, където живеят група хора със силна религиозна насоченост – т.нар. адвентисти на седмия ден. При тях седмичното натоварване е организирано така, че в седмия ден от седмицата не работят, не учат и нямат никакво натоварване. Това е денят, в който се посещава литургия и се слави Бог. Всички те са обикновени хора като нас – лекари, учители, продавачи и т.н. Но избягват стреса по един прост и елементарен начин – позволяват си един ден от седмицата да не мислят за натоварването в офиса. Особено интересно ми се стори интервю със студенти. Цяла седмица учат напрегнато, не си доспиват. Но в последния ден от седмицата почиват наистина. Правят го без да имат чувство на вина – от малки са възпитани в това правило и за тях е станало начин на живот. Нищо чудно, че живеят над 100 години, и то в отлично здраве. Между другото, нашата православна вяра е със същите насоки. Ще бъде чудесно повече хора у нас да познават същността и мъдростта на религията ни. Неделното посещение на литургия е начин да се откъснем от напрегнатото ежедневие и да дадем възможност на ума ни да излезе от непрекъснатата въртележка.
Друго интересно наблюдение на изследователите от книгата е, че във всички сини зони съществува силна връзка между семействата – вътре в тях, както и с групи от приятели. Възрастните хора се приемат като богатство.
Има какво да се научи и по отношение на храненето. През последните години прави впечатление тенденцията в залитане към един или друг стил на хранене и диети. А нещата са прости – да приемаме малко, но качествена традиционна храна. Тези девет области са коренно различни в местоположението си. В Япония употребяват морска храна и водорасли. В Сардиния и Коста Рика ядат месо, дори във втората зона всеки ден. Адвентистите са вегетарианци. Но всички те достигат до над 100 годишна възраст в отлично здраве. Т.е. отговорът не е в това всички да станем вегетарианци или ние в България да консумираме водорасли от Япония. Важно е да намалим количеството храна, която да бъде проста, от нашия регион, и по възможност прясно приготвена.
Книгата се чете лесно и е чудесен подарък за приятел. Ценно е, че накрая има препоръки как всеки може да си направи своя „синя зона“.
Третата книга, която съдържа интересна информация по въпросите на остаряването, е на доктор Мичъл Гейнър и се казва „Планът за генна терапия“. Авторът е лекар, посветил живота си на връзката между храненето и различни заболявания. Една глава в книгата е отделена на въпросите на остаряването. Д-р Гейнър обяснява научно какво се случва в телата ни по ясен начин. Дава идеи за начина на хранене, както и определени хранителни добавки на базата на своя опит. Разгледал е още няколко големи теми – за диабета, сърдечно-съдовите заболявания, рака и т.н. Книгата съдържа практическа информация от човек с опит.
И тъй, всеки жив човек остарява. От нас и начина ни на живот зависи в каква форма ще бъдем в нашата старост. Дали ще бъдем активни и спокойни, или ще приемаме всеки ден медикаменти, ще се придвижваме трудно и ще мислим бавно.
Пожелавам Ви здраво и щастливо остаряване.